сряда, 6 януари 2010 г.

Болести!

Мразя ги! Те са като наказания за нещо, което сме направили. Но така и никога не разбираме какво...
Миналата година бяхме заляти от паниката на свинския грип. Което като бъдещ експерт в тази област много ме очуди. Защо се паникьосахме точно от този грип, точно сега? Всяка година се сблъскваме с хиляди други болести, много по-опасни, много по-страшни, а някои от тях и нелечими. Но цялото човечество някак си се изплаши точно от тази една болест, която е просто нова разновидност на обикновен грип. Може би медиите бяха до голяма степен виновни, а и фармацевтичните компании не пропуснаха да използват максимално случая, но така или иначе фактът си е факт - всички пощуряха и то 2 месеца по-рано. защото надали някой е обърнал внимание, но реално истинският бум на свински грип, не на някоя друга разновидност или на простата настинка, а на истинския H1N1, се прогнозира, че най-силно ще удари България в края на януари и началото на февруари. И сега ако се замислите, или гледате новини, или просто се интересувате, ще забележите, че реално малко преди Коледа истерията изчезна. Вече изобщо не се говори за случай на свински грип или пък всяка втора дума по радиото да е "Поредната жертва на новия вирус...". Колко странно нали?
И сега навярно ще се запитате, защо за Бога това момиче ни говори за такива глупости?! Ами много просто. Имам доста сериозни, продкрепени с научни данни, съмнения, че може да съм болна от същия този прослувут грип. Имам всички характерни симптоми и понастоящем вече съм на антибиотик.
Мразя болестите, мразя самото състояние "болест". Мисля, че това е една от причинете да се занимавам с тоза, което уча в момента, за да помагам на хората да не страдат. Защото всяка малка болест е страдание и мъка за организма. Всеки от вас знае колко е тежко и изморително да си болен. Как веднага ти скапва настроението и вече нямаш желание за нищо освен да се влачиш от легло на легло с надеждата, че ще ти мине по-бързо. Трябва да си призная, че това дето ме е хванало е доста гадно. Кашлям като магаре, имам висока температура, боли ме главата, цялата съм отпаднала, а вече и ушите почнаха да ме наболяват. Може би за това днеска като ме видя доктора и веднага ми изписа антибиотик. Но това не е толкова важно, повече ми направи впечатление колко много болни имаше там. Всички бяха с едни такива издължени, печални лица, сякаш нещо им беше изсмукало щастието и волята да продължат напред. Мисля, че именно за това болестите са толкова ужасно нещо - те сломяват духа.
Може би наистина болестите са едно наказание за това, че понякога забравяме как да се радваме на малките неща. Ако не сме болни, никога не се замисляме да благодарим, че сме здрави. Особено тук, в България, практиката да ходим на профилактични прегледи е нещо толкова рядко, че почти е на изчезване. Колко са тези от нас, които когато са здрави вземат мерки да не се разболеят? Когато сме добре, ние го приемаме за даденост и си мислим, че сме неуязвими, докато не ни срещне някоя случайна болест. И тогава ние се отчайваме, ставаме потиснати и само си мислим как да се поправим. Може би от тази гледна точка "свинската истерия" не беше чак толкова лошо нещо. Хората започнаха да се пазят, да си мият ръцете, да се запасяват с най-важните лекарства за спешни случай, да внимават повече. Вярно, това стигна прекалено далеч, защото хората внезапно се уплашиха прукалено много. Сякаш всички си дадаха сметка, че всеки момент може нещо да ни повали на легло. Но това не важи само за свинският грип, само за края на миналата година. Винаги е така. И не би трябавло само заради един нов грип да се сещаме за това. Човек винаги трябва да има наум, че всеки момент нещо може да стане и да спазва елементарни правила за хигиена и поведение. Не че аз като съм ги спазвала пак не се разболях, но се разболах доста по-късно от повечето ми приятели и смятам да оздравея доста по-бързо. защото наистина мразя да съм болна - нищо не мога да свърша като съм на легло! И за това съм се постарала да имам една доста добра представа как да се извадя от това състояние в най-кратки срокове.
Единственото лошо нещо е, че и аз като всички останали доста се поддавам на депресията. Самият факт, че не мога да изляза и да си свърша заплануваните неща, че едвам ставам от леглето, че не мога да се виждам с приятели, че най-елементарното нещо, като писането на този пост ми отнема толкова много усилия, сломява духа ми. И понеже не искам да остава така реших да пусна дена много весела картичка, която да напомни както на мен така и на всички други болни четящи този пост, че болестите наистина са ужасно нещо, но грипът специално не е нищо от което трябва да се страхуваме, а напротив, да ни мобилизира да се оправим по-бързо! За това на всеки пожелавам искрицата топлина, която дава надеждата, защото именно тя разпалва и щастието! А когато човек е щастлив и позитивен, това му помога по-лесно да се справи с трудностите, каквито са болестите.

неделя, 3 януари 2010 г.

Котета!!!


Може би сред вас ще се намери и някой, който да не харесва котки, напълно е възможно, знам че има такива хора. Но аз не съм от тях. Може да се каже, че съм силно пристрастена към тези животни. Имала съм три котки, които са си били лично мой и още трийсетина, които съм гледала на улицата. Дори в момента на работа си гледам едно котило от 7 котки, големи сладурки. На старата работа също си имах малко семейство котки, живеещо в едно мазе, което изхранвах стабилно и редовно с отбрани отпадъци от пържоли, шишчета, пилешки ролца и риба. Въпреки че съм алергична, и това в последно време доста се изостри, толкова ги обичам тези животни, че просто не мога да стоя настрани от тях. После винаги си патя де, кашлям като магаре, но пък си заслужава. Преди, когато си имах котка в къщи, бях до такава степен свикнала с тях, че избщо не ми правеше впечатление, но сега, когато не съм имала котка повече от две години, само два часа да седя в присъствието на някоя писанка и започват да ме стягат гърдите. Е, какво да се прави, съдба! И въпреки това аз пак си обичам страстно котките. В тях има някаква аристократичност, някаква скрита мощ, която ме привлича. Може би просто ги чувствам близки, защото аз съм тигър по китайския зодиак и това по някакъв начин ме прави близка с тях, а може би просто ми харесва техния силен и палав характер.
Та именно за това доста често ще виждате коте на моите картички, смятам, че те са ужасно сладки и много подходящи за картички. А както се казва в следващата картичка, всеки живот трябва да има девет котки ;)



петък, 1 януари 2010 г.

Нещичко ново за новата година!


Коледа си отиде, а с нея и сезона на коледните картички. от една страна изпитвам някаква меланхолия, защото това е един наистина прекрасен празник с много нежен и красив смисъл и до някаква степен наистина ни прави по-добри. Но пък сега с нетърпение очаквам пролетта, защото това е любимият ми сезон. Новото начално, пробуждането, цветовете,в сичко това ме изпълва с енергия и творчески подем. Та в духа на идващата пролет започнах да творя пролетни картички! Това е първата от тях.



На пръв поглед една доста странна комбинация от цветове - светло зелено, червенои малко жълто, но също както в пролеттните цветя всички цветове могат да бъдат съчетани, за да се получи една прекрасна комбинация.