сряда, 30 юни 2010 г.

Моето порт-фолио



Имам си нов фотоапарат! Моят мъж ми го подари по случай завършването на годината. Не мога да ви опиша колко му се радвам! От толкова време исках фотоапарат, че сега като го получих не знам кое по-напред да снимам. Но реших, че най-добре ще е да започна с виновникът за този прекрасен подарък, а именно моето порт-фолио. След като го работих близо половин година, то стана истински шедьовър и накрая моята професорка просто си глътна азбуката и заяви, че няма просто какво да ме пита, защото всичко е идеално. Най-вероятно есента ще ми уреди да го говоря пред публика на един семинар. Но ще видим, до тогава има много време!
А ето го и него - 3 кила хартия в прекрасна синя опаковка, заедно с гордата авторка!




Ето на тази снимка се вижда колко е дебело всъщност и как съм го аранжирала с различни цветни картички, за да е по-пригледно и по-лесно за представяне.



Специално писмо


Това е една картичка, която се вдъхнових да направя зареди печата. Много ми хареса, не само защото е с коте, а защото ни напомня за едно много старо изкуство, а именно писането на писма. В днешно време хората сякаш са забравили това. Вярно пишем си лични съобщения и по електронната поща, но хартиеното писмо носи един особено заряд, една такава емоция. Просто не може да се сравни с електронното писмо. Защото когато вземеш писмото в ръце, когато го отвориш и видиш писмото, когато го прочетеш, а после го прибереш някъде на някое специално местенце, то за теб има много по-голяма стойност от всяко електронно писмо. Аз все още пиша писма и ги пращам по пощата. Вярно, не всички пристигат, но знам, че тези които са стигнали до получателя си са били дълбоко оценени. За това, когато имате време, защо да не седнете и да не напишете едно истинско писмо за някой скъп за вас човек?


петък, 25 юни 2010 г.

Някъде там в планината...


Ето че и на мен ми остана малко свободно време. Не съм писала тук от толкова дълго, че чак ме е срам! Но какво да се прави, когато човек е в сесия и гони стипендия свободното време се оказва лукс, които не можеш да си позволиш.
Но ето, че си взех изпита! И то със 6! Ама как не?! Аз в най-скоро време ще направя снимка на огромното порт-фолио, което си е просто един шедьовър, за да видите с какво се занимавах толкова много време.
Но сега е време за почивка и то заслужена! Именно защото само почивката ми е в главата тази седмица предизвикателството в Картичкофуриите е точно с такава тема. И аз естествено направих картичка, която представлява моето лято. А то ще е почивка в едно прекрасно балканско градче - Клисура, където моят мъж има вила. Това е едно наистина прекрасно място, спокойно, някак отдалечено от всички проблеми и нерви на големия град. От всякъде те заобикаля едно спокойствие, една тишина, една неподправена красота! Вече нямам търпени е да замина, но ми остава още време до тогава.
За сега ви оставям да се любувате на моето творение вдъхновено от Клисура, а пък живот и здраве като се върна от там ще кача и много снимки!