неделя, 22 май 2011 г.

Маска

Идеята за тази маска ми дойде толкова спонтанно, че даже е учудващо за мен. Аз обикновено дълго обмислям и обработвам наум една идея, преди да я претворя на живо. А най-хубавото беше, че тя се получи даже по-добре от колкото очаквах!
До сега не бях правила маски, може би защото никога не ми се е налагало, но сега така се забавлявах, даже я изпробвах и след като всички я одобриха аз мисля, че за тази година няма да си мисля костюм за Хелоуин ;)







А тук съм я снимала заедно с прекрасните си нови обици. Тези Рали специално ми ги направи, след като аз се влюбих в един чифт, който тя направи за проба, как ще седят кристалчетата на Сваровски претворени на обици. Толкова ми харесаха тези кристалчета Сваровски, така бляскаха, че просто веднага казах "Искам и за такива обици!". А тя каквато си е добричка, веднага ми измайстори един чифт.



петък, 13 май 2011 г.

Розово парфе

Аз винаги съм била фен на синьото, особено небесно синьото, любимият ми цвят. Но все по-често се осъзнавам, че права картички без да слагам и грам синьо, което считам за мое лично постижение.
И ето сега дена такава картичка, на пълната противоположност на синьото - изцяло розова, с розов картон върху розов картон и розови цветенца и върху тях розови камъчета! Но пък стана толкова сладурска, че направо е като украса на изискан десерт :)

четвъртък, 5 май 2011 г.

Рози от дантела

Ето че пак се заринах в работа и учене и пак не остана време за блога. Не че не правя картички, винаги намирам време за хобито, то ме успокоява, не че не ги снимам, просто винаги когато се стигне до публикуването изкачат куп други неща и публикуването в блога отива на заден план. И все си повтарям, че това е моментно и като имам повече време ще пиша. Лошото е, че повече време рядко имам и напоследък става още по-малко. Защото вместо да отмятам задачи си създавам нови... Явно съм си просто такава.
Но въпреки, че не пиша напоследък все по-често експериментирам в картичките си и пробвам разни нови неща. Едно от тези нови неща бяха именно дантелените рози. Гледам ги от много време насам и все ми е мерак да пробвам да направя една, защото изглеждат толкова стилно и нежно. И ето, че възможността сама се представи във формата на предизвикателството, което Гери ни отправи тази седмица.
Естествено, както винаги аз всичко правя в последния момент, въпреки че си бях намислила тези цветя от седмици. Но така се получи, че ме завъртяха лекциите и работата и всичко и изведнъж стана време да си покажем картичките, а моята естествено не е готова... Което се оказа по-лошо, нямах и подходяща дантела. Та в последния момент Рали ми намери едно парче бяла дантела.
И седя си аз с бялата дантела и си я гледам и нещо не ми харесва. Не че бялото е лош цвят, просто в този конкретен случай нещо не ме грабна. Вече минава полунощ и аз още нито съм готова с картичката, нито поне съм си легнала да се наспя пък на сутринта бодра бодра да я довърша. И тогава ми хрумна да оцветя дантелата с дистрес мастило. Някъде бях гледала клипче как Тим боядисва панделки и дантели с дистрес и реших и аз да пробвам. Извадих си Счупения порцелан и като почнах да я мажа тази дантела... Цялата ми работна дъска стана синя, ръцете ми до китки бяха толкова сини, че направо чернееха, но аз бях толкова щастлива. Толкова хубаво се получи тази дантела! Дори за не очаквах да стане толкова добре и така хубаво да се оцвети. После естествено сън не ме хвана докато не направих и цветята, а те се оказаха много лесни за изработка.
И ето как се роди тази картичка...